1 (по Слав. 131) Песен на Степените. Помни, Господи, Давида, И всичките му трудове;
2 Как се кле Господу, И направи обричане на крепкаго Бога Яковова:
3 Не ща да вляза под покрива на дома си, Не ща да възляза на постлания си одър,
4 Не ща да дам сън на очите си, Дремане на клепачите си,
5 Доде не намеря място за Господа, Селение за крепкаго Бога Яковова.
6 Ето, ние чухме за него в Ефрата: Намерихме го в полетата на дъбравата.
7 Да влезем в скиниите му, Да се поклоним на подножието на нозете му.
8 Стани, Господи, и влез в упокоението си, Ти, и ковчегът на силата ти.
9 Свещениците ти да се облекат с правда, И преподобните ти да викат с радост.
10 Заради Давида раба си Недей отвраща лицето на помазаника си.
11 Кле се Господ с истина Давиду: Няма да я престъпи: От плода на чреслата ти Ще положа на престола ти.
12 Ако упазят синовете ти моя завет, И моите свидетелства на които ще ги науча, То и синовете им ще седнат Винаги на престола ти.
13 Защото избра Господ Сиона: Благоволи да живее в него.
14 Той ми е покой въ век Тук ще живея защото го възлюбих.
15 Ще благословя с благословение храната му: Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 И свещениците му ще облека съ спасение; И преподобните му ще се радват с възклицание.
17 Там ще направя да изникне рог Давиду: Приготвих светилник за помазаника си.
18 Неприятелите му ще облека съ срам; А на него ще цъвти венецът му.