1 (по Слав. 113) Не нам, Господи, не нам, Но на името си дай слава, За милостта си и за истината си.
2 Защо да рекат езичниците: че де е техний Бог?
3 Наший Бог е на небето Прави всичко що му е угодно.
4 Техните идоли са сребро и злато, Дела на человечески ръце.
5 Уста имат, но не говорят: Очи имат, но не виждат.
6 Уши имат, но не чуят: Ноздри имат, но не обоняват.
7 Ръце имат, но не пипат: Нозе имат, но не ходят, Нито издават глас от гъртана си.
8 Подобни тям ще станат които ги правят, Всеки който се надее на тех.
9 Израилю, уповай на Господа: Той им е помощник и щит.
10 Доме Ааронов, уповай на Господа: Той им е помощник и щит.
11 Които се боите от Господа, уповайте на Господа: Той им е помощник и щит.
12 Господ ни помена. Ще благослови, ще благослови Израелевия дом, Ще благослови Аароновия дом,
13 Ще благослови които се боят от Господа, Малките и големите.
14 Господ ще ви възрасти, Вас и вашите чада.
15 Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
16 Небесата небесни са Господни; А земята даде на человеческите синове.
17 Не ще хвалят Господа мъртвите, Нито всичките, които слезват на местото на мълчанието.
18 Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуя.