1 (по Слав. 89) Молитва на Моисея, Божия человек. Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.
2 Преди да се родят горите И да се създаде земята и вселенната, От века и до века ти си Бог.
3 Вращаш человека в пръстта И казваш: Върнете се, человечески синове.
4 Защото тисяща години пред тебе Са като вчерашния ден който премина, И като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш: те са като сън: Заран са като трева която процъвтява:
6 Заран цъвти и процъвтява, Вечер се окосява и изсъхнува.
7 Защото изчезнуваме от гнева ти, И от яростта ти смаяни сме.
8 Положил си беззаконията ни пред себе си, И скришните ни грехове въ виделината на лицето си.
9 Понеже всичките ни дни заминават с гнева ти: Прекарваме годините си като мечтание.
10 Дните на живота ни в себе си са седемдесет години, И ако има сила осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скърб, Защото скоро прехождат, и ние летим.
11 Кой знае силата на гнева ти И на яростта ти според страха ти?
12 Научи ни да броим така дните си Щото да прилепяваме сърдцата си в мъдрост.
13 Обърни се, Господи: до кога? И умилостиви се на рабите си.
14 Насити ни с милостта си рано; И ще се радваме, и веселим въ всичките наши дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните в които беше ни оскърбил, С годините в които видяхме зло.
16 Да се яви твоето дело на рабите ти, И твоята слава на синовете им.
17 И да бъде светлостта на Господа Бога нашего върху нас; И делото на ръцете ни утвърждавай върху нас; Ей, делото на ръцете ни утвърждавай го.