2 Не крий лицето си от мене: В деня на утеснението ми приклони към мене ухото си: В деня в който те призивам послушай ме скоро.
3 Защото изчезнаха като дим дните ми, И костите ми като храстие изсъхнаха.
4 Поразено е сърдцето ми и изсъхнало като трева, Щото забравих да ям хляба си.
5 От гласа на въздиханието ми, Костите ми прилепнаха за кожата ми
6 Уподобих се на неясит в пустиня: Станах като нощния вран в развалини.
7 Нямам сън, и съм като врабче, Усамотено на покрива на къщата.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Които свирепеят върх мене, кълнат се против мене.