17 Понеже възлюби проклетия, нека го стигне: Понеже не рачи благословение, нека се отдалечи от него.
18 Понеже облече проклетия като своя дреха, Нека влезе като вода въ утробата му, И като елей в костите му.
19 Да му стане като дрехата с която се облича, И като пояса с който се всякога опасва.
20 Това да е на враждебниците ми въздаянието от Господа, И на тези които говорят зло против душата ми.
21 А с мене ти, Иеова Господи, заради името си стори: Понеже е блага твоята милост, избави ме;
22 Защото аз съм сиромах и нищ, И сърдцето ми вътре в мене е наранено.
23 Преминах като сянка когато е в уклонение: Оттръснат съм като скакалец.