100 По-разумен съм от старите, Защото упазих твоите завещания.
101 От всеки лукав път възбраних нозете си За да упазя твоето слово
102 От съдбите ти не се уклоних, Защото ти си ме научил.
103 Колко е сладко в гъртана ми твоето слово! По-сладко от мед в устата ми
104 От завещанията ти станах разумен, За то възненавидех всеки лъжлив път.
105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми И виделина на пътеката ми.
106 Заклех се, и ще постоянствувам, Да пазя праведните твои съдби.