101 От всеки лукав път възбраних нозете си За да упазя твоето слово
102 От съдбите ти не се уклоних, Защото ти си ме научил.
103 Колко е сладко в гъртана ми твоето слово! По-сладко от мед в устата ми
104 От завещанията ти станах разумен, За то възненавидех всеки лъжлив път.
105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми И виделина на пътеката ми.
106 Заклех се, и ще постоянствувам, Да пазя праведните твои съдби.
107 Много съм оскърбен: Господи, съживи ме според словото си.