139 Моята ревност ме изяде, Защото неприятелите ми забравиха твоите думи.
140 Твоето слово е съвсем чисто; И рабът ти го обича.
141 Малък съм и унищожен, Но твоите завещания не съм забравил
142 Твоята правда е правда вечна. И законът ти е истина.
143 Скърби и утеснения ме намериха. Заповедите ти са наслаждението ми.
144 Твоите свидетелства са правда въ век: Вразуми ме, и ще живея.
145 Коф. Викнах с все сърдце: Послушай ме, Господи, и ще упазя повеленията ти.