11 Ако река: Наистина ще ме покрие тъмнината; То и нощта ще бъде виделина около мене
12 И самата тъмнина не укрива нищо от тебе; И нощта свети като ден Тебе е тъмнината като виделината.
13 Защото ти си направил чреслата ми Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще те славя, Защото страшно и чудно съм създаден: чудни са твоите дела; И това душата ми добре знае.
15 Не се укриха костите ми от тебе Когато в тайно се създавах, И в дълбините на земята се образувах.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми тяло; И в твоята книга бяха писани всичките мои удове, Които в дните се образуваха. Когато още ни един от тях не съществуваше.
17 Колко ми са скъпоценни твоите помишления, Боже! Колко е голямо числото им!