1 (по Слав. 141) Масхил на Давида. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа: С гласа си към Господа се моля.
2 Изливам пред него моленето си: Скърбта си пред него изявявам.
3 Когато духът ми изнемощяваше в мене, Тогаз ти позна пътя ми. Примка скриха за мене На пътя по който ходех.
4 Погледни надясно, и, ето, няма никой да ме познава: Прибежище не се намери за мене: Няма кой да попита за състоянието на душата ми.