11 На всичките си врагове станах укор, И най-вече на ближните си, И страх на познайниците си: Които ме гледаха по улиците бягаха от мене.
12 Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв: Станах като непотребен съсъд;
13 Защото чух злословието на мнозина: От всякъде страх: Когато се наговориха против мене Намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на тебе, Господи, уповах: Рекох: Ти си Бог мой.
15 В ръцете ти са времената ми: Избави ме от ръката на враговете ми И от тези които ме гонят.
16 Направи да светне лицето ти върх раба ти: Спаси ме с милостта си.
17 Господи, да се не посрамя, Защото те призвах: Да се посрамят нечестивите, Да млъкнат в ад.