16 Направи да светне лицето ти върх раба ти: Спаси ме с милостта си.
17 Господи, да се не посрамя, Защото те призвах: Да се посрамят нечестивите, Да млъкнат в ад.
18 Да онемеят лъжливите устни Които говорят дързостливо против праведния, с гордост и презрение.
19 Колко е голяма твоята благост Която си съхранил за онези които ти се боят, И която си направил за онези които се надеят на тебе Пред очите на человеческите синове!
20 Ще ги скриеш в покрова на присътствието си От ухищренията на человеците: Ще ги скриеш в скиния От пререканията на езици.
21 Благословен Господ, Защото направи чудна милостта си към мене В град укрепен.
22 А в смайването си аз бях рекъл: Отхвърлен съм от очите ти; Но ти послуша гласа на моленията ми Когато извиках към тебе.