7 Ще се радвам и ще се веселя за твоята милост; Защото си видял скърбта ми, Познал си душата ми като беше в утеснения,
8 И не си ме затворил в ръката на врага: Поставил си на ширина нозете ми.
9 Помилвай ме, Господи, защото съм утеснен: Изтая от скърб окото ми, Душата ми, и утробата ми.
10 Защото се изнури в тъга животът ми, И годините ми в стенания: От страданието ми изнемощя силата ми, И костите ми изтаяха.
11 На всичките си врагове станах укор, И най-вече на ближните си, И страх на познайниците си: Които ме гледаха по улиците бягаха от мене.
12 Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв: Станах като непотребен съсъд;
13 Защото чух злословието на мнозина: От всякъде страх: Когато се наговориха против мене Намислиха да отнемат живота ми.