1 (по Слав. 16) Първому певцу, Иедутуну. Псалом Давидов. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си: Ще имам узда на устата си Когато е нечестивият пред мене.
2 Станах ням и мълчалив: Млъкнах и от доброто, И скърбта ми се поднови.
3 Разпали се сърдцето ми вътре в мене: В тъженето ми пламна огън. Рекох с езика си:
4 Кажи ми, Господи, скончанието ми, И кое е числото на дните ми, За да зная колко е кратък животът ми.
5 Ето, направил си дните ми като педя, И времето на живота ми е като нищо пред тебе: Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.)
6 Наистина человек ходи като в мечтание; Наистина напраздно се смущава: Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на тебе.