9 Станах ням, не си отворих устата, Понеже ти направи това.
10 Отдалечи от мене удара си: От поразението на ръката ти аз изчезнувам.
11 Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му Разваляш като молец красотата му: Наистина всеки человек е суета. (Села.)
12 Послушай, Господи, молитвата ми, И дай ухо на вика ми. Не премълчавай на сълзите ми; Защото съм странен при тебе И пришлец, както всичките мои отци.
13 Остави ме на отрада, за да се съвзема Преди да отида и да ме няма вече.