1 (по Слав. 45) Първому Певцу, на Кореевите Синове: Песен върху Аламот Бог е нам прибежище и сила, Винаги готова помощ в скърби,
2 За това не ще да се убоим ако би се и земята поклатила, И горите преместили всред моретата,
3 Ако и да фучат водите им и да се смущават, И горите да се тресат от подигането им. (Села.)
4 Една река и отоките й ще веселят Божия град, Светото място на населенията на Вишния.