9 Щото да живее вечно, И да не види изтление.
10 Защото гледа мъдрите че умират, Както и безумния и несмисления че погинват, И оставят богатството си на други.
11 Мисълта им е че домовете им ще пребъдват въ век, И жилищата им в род и род: Именуват стяжанията си съ своите си имена.
12 Но человекъ който е в чест не пребъдва: Уподоби се на скотовете които се изтриват.
13 Този техен път е лудост на тях; Но потомците им уподобяват думите им. (Села.)
14 Като овци се турят в ад: Смъртта ще ги пасе; И правите ще ги обладаят рано, рано; И силата им ще овехтее в ад, Когато всеки остави жилището си.
15 Но Бог ще избави душата ми из ръката адова Защото ще ме приеме. (Села.)