1 (по Слав. 56) Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам на Давида когато побягна от лицето Саулово в пещерата. Помилвай ме, о Боже, помилвай ме; Защото на тебе упова душата ми, И на сянката на твоите крила ще се надея Доде заминат злощастията.
2 Ще викам към Бога Вишнаго, Към Бога моя благодетел.
3 Ще проводи от небеса и ще ме избави, Ако и да ме укорява зиналият иска да ме погълне. (Села.) Бог ще проводи милостта си и истината си.
4 Душата ми е всред лъвове: Лежа между пламенни человеци, На които зъбите са копия и стрели, И езикът им е остър меч.