1 (по Слав. 57) Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам Давидов С мълчание ли правда говорите? Право ли съдите, синове человечески?
2 Ей, в сърдце работите неправди: Разподеляте насилството на ръцете си по земята.
3 Още от матката на майка си отчуждиха се нечестивите: Заблудиха се от утробата които говорят лъжа.
4 Имат яд като яд на змията: Приличат на глухия аспид който затиква ушите си,
5 И не ще да чуе гласа на обаятелите, Колкото изкусно и да обайват.
6 Боже, стрий зъбите им в устата им: Господи, строши челюстите на лъвовете.
7 Да се излеят като води що отичат: Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени.