11 Да ги не убиеш, за да не забравят това моите люде: Разпръсни ги съ силата си, И свали ги, Господи, защитниче наш.
12 Заради греха на устата си, заради думите на устните си Да се уловят в гордостта си. И заради клетвата и лъжата що говорят.
13 Съсипи ги с гняв, съсипи ги да ги няма вече; И да познаят че Бог владичествува в Якова И до краищата на земята. (Села.)
14 Да се върнат вечер, Да вият като псета, и да обикалят града.
15 Да се скитат за храна, И ако не се наситят, да преминат нощта ненаситени.
16 А аз ще пея на твоята сила. И на ранина с радост ще песнословя твоята милост; Защото ми си станал крепост И прибежище в деня на скърбта ми.
17 О Сило моя, тебе ще песнопея; Защото ти, Боже, си крепост моя. Бог мой милостив.