7 Боже, когато излезе ти пред людете си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8 Земята се потресе, И самите небеса капнаха от Божието лице: Самата Синайска гора се затресе От лицето на Бога, Бога Израилева.
9 Боже ти си изпроводил изобилен на наследието си, И в слабостта му ти си го уякчил.
10 Стадото ти се насели в него: Боже, промислил си за сиромаха чрез благостта си.
11 Господ даде слово: Известителите са голямо множество.
12 Царе с воинство бягат, бягат, А останалите в къщи делят користи.
13 Ако лежите всред оградите, Ще сте като гълъбица на която крилата са покрити съ сребро, И перата й с жълто злато.