14 Избави ме от тинята за да не потъна: Да се избавя от онези които ме мразят, И от дълбините на водите.
15 Дано ме не завлече стремлението на водите, Нито да ме погълне дълбината; И ровът дано не затвори устието си върх мене.
16 Послушай ме, Господи. Защото е блага твоята милост: Според многото твои щедроти погледни на мене;
17 И не скривай лицето си от раба си: Понеже съм в утеснение, скоро ме послушай.
18 Приближи се при душата ми, изкупи я: Поради враговете ми избави ме.
19 Ти знаеш укора ми, И срама ми, и безчестието ми: Пред тебе са всичките които ме притесняват.
20 Укор съкруши сърдцето ми, и страдам: А чаках да ме пожали някой, но няма никой, - И утешители, но не намерих.