17 И не скривай лицето си от раба си: Понеже съм в утеснение, скоро ме послушай.
18 Приближи се при душата ми, изкупи я: Поради враговете ми избави ме.
19 Ти знаеш укора ми, И срама ми, и безчестието ми: Пред тебе са всичките които ме притесняват.
20 Укор съкруши сърдцето ми, и страдам: А чаках да ме пожали някой, но няма никой, - И утешители, но не намерих.
21 И дадоха ми яд за ядене, И в жаждата ми напоиха ме с оцет.
22 Трапезата им пред тях да бъде сет, И вместо благоденствие примка.
23 Да потъмнеят очите им за да не видят; И гърбовете им сгърби винаги.