6 На тебе облегнах от рождението си: От утробата на майка ми ти си мой покровител За тебе ще бъде всякога пението ми.
7 Като чудовище станах на мнозина; Но ти си ми яко прибежище.
8 Да се пълнят устата ми с пението ти, Съ славата ти, всеки ден.
9 Не ме отхвърляй въ времето на старостта ми: Когато оскудява силата ми, не ме оставяй.
10 Защото неприятелите ми за мене говорят; И които причакват душата ми наговарят се помежду си
11 И казват: Бог го е оставил: Погнете и хванете го; защото няма кой да го избави.
12 Боже, не се отдалечавай от мене: Боже мой, побързай ми на помощ.