15 Ако река да говоря така, Ето, онеправдавам рода на синовете ти.
16 Помислих да разумея това; Но беше мъчно пред очите ми
17 Доде влязох в Божието светилище И разумях сетнините им.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места: Хвърлил си ги в пропаст.
19 Как заеднъж достигнаха в запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20 Като сън на някого когато се събуди, Господи, в града ще презреш образа им.
21 Но моето сърдце гореше. И утробата ми се мъчеше.