18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места: Хвърлил си ги в пропаст.
19 Как заеднъж достигнаха в запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20 Като сън на някого когато се събуди, Господи, в града ще презреш образа им.
21 Но моето сърдце гореше. И утробата ми се мъчеше.
22 И аз бях безумен и не познавах: Като скот бях пред тебе.
23 Всякога обаче с тебе съм аз: Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 чрез съвета си ще ме водиш, И след това ще ме приемеш в слава.