1 (по Слав. 73) Масхил Асафов. Защо, Боже, негодуваш за всегда, И дими гневът ти против овците на паствата ти?
2 Помни събранието си което си придобил изначало, Жезъла на наследието си което си избавил, Гората тази Сион в която си се населил.
3 Дигни стъпките си към всегдашните запустения, Към всичкото зло което стори неприятелят в светилището.
4 Враговете ти рикаят всред събранието ти: Туриха хоругвите си хоругви.