2 В деня на скърбта си потърсих Господа, Простирах нощя ръцете си и не преставах: Душата ми не рачеше да се утеши.
3 Напомних си за Бога, и смутих се: Размислих се, и омалня духът ми. (Села.)
4 Удържал си очите ми в неспане: Смаях се и не могох да продумам.
5 Размислих древните дни. Годините на ветхите времена.
6 Напомням си за песента си ноще; Размишлявам в сърдцето си, И духът ми изпитва
7 Да ли ще негодува Господ вечно? И не ще ли да е вече милостив?
8 Да ли престана милостта му за всегда? Пресече ли се словото му в род и род?