10 Покриха се горите съ сянката й; И ветвите й станаха като високите кедри.
11 Простря вейките си до морето И пръчките си до реката.
12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всичките които минуват през пътя?
13 Запустява я вепър от дъбравата, И полски звяр я пояжда.
14 Върни се, молим се, Боже на Силите: Погледни от небето, и виж, и посети тази лоза,
15 И сада който е насадила твоята десница, И отрасъла който си направил силен за себе си.
16 Изгорена биде с огън: отсечена биде: Погинаха от пръщението на лицето ти.