1 (по Слав. 83) Първому Певцу, върху Гитит, Псалом за Синовете Корееви. Колко са любезни твоите селения, Господи на Силите!
2 Желае, и даже премира душата ми За дворовете Господни Сърдцето ми и плътта ми радостно викат Към Бога живаго.
3 Ей, врабчето намери селение, И ластовицата гнездо за себе си дето туря пилетата си, При твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.
4 Блажени които живеят в дома ти Всякога ще те хвалят. (Села.)
5 Блажени онези человеци на които силата е в тебе, В сърдцето на които са пътищата към твоя дом,
6 Които като преминват през дола на плача, Те го преобръщат на извор. И дъждът есенен го покрива с благословения.