42 Възвисил си десницата на враговете му: Възрадвал си всичките му неприятели.
43 Още си утъпил острото на меча му, И не си го утвърдил в боя.
44 Направил си да престане славата му, И хвърлил си престола му на земята.
45 Скратил си дните на младостта му: Облякъл си го съ срам. (Села.)
46 До кога, Господи? винаги ли ще се криеш? Ще гори ли като огън яростта ти?
47 Помни колко е кратко времето ми: В каква суета си направил всичките человечески синове!
48 Кой человек ще живее, и не ще види смърт? Кой ще избави душата си от адовата ръка? (Села.)