1 (по Слав. 89) Молитва на Моисея, Божия человек. Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.
2 Преди да се родят горите И да се създаде земята и вселенната, От века и до века ти си Бог.
3 Вращаш человека в пръстта И казваш: Върнете се, человечески синове.
4 Защото тисяща години пред тебе Са като вчерашния ден който премина, И като нощна стража.