1 (по Слав. 89) Молитва на Моисея, Божия человек. Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.
2 Преди да се родят горите И да се създаде земята и вселенната, От века и до века ти си Бог.
3 Вращаш человека в пръстта И казваш: Върнете се, человечески синове.
4 Защото тисяща години пред тебе Са като вчерашния ден който премина, И като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш: те са като сън: Заран са като трева която процъвтява:
6 Заран цъвти и процъвтява, Вечер се окосява и изсъхнува.
7 Защото изчезнуваме от гнева ти, И от яростта ти смаяни сме.