5 Като с порой ги завличаш: те са като сън: Заран са като трева която процъвтява:
6 Заран цъвти и процъвтява, Вечер се окосява и изсъхнува.
7 Защото изчезнуваме от гнева ти, И от яростта ти смаяни сме.
8 Положил си беззаконията ни пред себе си, И скришните ни грехове въ виделината на лицето си.
9 Понеже всичките ни дни заминават с гнева ти: Прекарваме годините си като мечтание.
10 Дните на живота ни в себе си са седемдесет години, И ако има сила осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скърб, Защото скоро прехождат, и ние летим.
11 Кой знае силата на гнева ти И на яростта ти според страха ти?